Съдията пита шофьора:
- Как стана така, че бусът се блъсна?
- Нямам представа! През това време преглеждах вестника.

Двама братя били в планината. Изведнъж насреща им група туристи. Явно се били изгубили. Туристите попитали нещо братята на английски, те мълчат, вдигат рамене, поклащат глава, не разбират. Питат ги на немски - същото. На испански - пак така. Накрая се отказали и продължили пътя си. По-малкият от братята казал:
- Ех, братко, видя ли сега? Ако знаехме поне един език, щяхме да можем да се оправим.
По-големия отговорил:
- Ух ама си будала! Те като знаеха толкова, да не би да се оправиха?

Събрали се 4-ма гробаря да измислят как да спестят пари и да работят по-малко.
Първият казал:
- Хайде да погребваме мъртвите без ковчег - по-икономично е.
Вторият го допълнил:
- Хайде да ги погребваме изправени - по-малко копане
Третият и той имал гениална идея:
- Хайде да ги погребваме до кръста - няма нужда от паметник
Четвъртият се намесил:
- А ако се хванат за ръце се получава и хубава ограда.

Геймър отива при Свети Петър и той го пита:
- Къде искаш да отидеш в рая или в ада?
- Искам да разгледам и двете - казал геймърът.
Разгледал ги, върнал се след три дни и Свети Петър го пита:
- Е, избра ли?
- Да. Дай ми броня, оръжия и амуниции и ме пращай в ада.

Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...

- Мамо, мамо, откъде идват бебетата?
- Даунлоадваш ги от Интернет.