Ален залез, слънцето бавно потъва в морето, лек бриз поклаща морската вода, морето диша, романтика. Суперлуксозен туристически параход бавно преминава покрай пристанището в Бургас. В капитанската каюта нахлува задъхан юнга:
- Там, там, там … Зад борда!!!
- Русалки, а?! - пита капитанът с усмивка.
- Да. Ама как познахте?
- Ти за първи път преминаваш покрай България, нали?
- Да. Обаче русалките?!
- Успокой се, момчето ми. Това не са русалки. Това са местни пенсионерки, които плуват зад кораба и събират изхвърлените от пътниците бутилки...

Звъни се на вратата. Отваря домакинята, на прага двама здравеняка.
- Рекетьори поръчвали ли сте?
- Не.
- Тогава платете 50 лева за лъжливо повикване.

Една блондинка отивала на изпит и по пътя я срещнал нейн познат и я попитал:
- Защо ходиш с този тиган на главата?
- Това не е тиган, това е TEFAL - той мисли за всичко!

Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка… На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка… На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка… На пейката - същият той, нова тя.
Още по - следваща вечер… Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!